Видове йога
Разгледайте едни и същи групи сродни пози през различни преподавателски традиции. Имената, опорите, дишането и преходите трябва да се сравняват поотделно.
Ащанга йога
Система от пози, преходи, дишане и насочен поглед. Шестте серии принадлежат към жива преподавателска традиция с вариации между учителите.
Прочетете за този подход →Хатха йога
Хатха е наименование на широка традиция на телесна йога практика. По-старите текстове обсъждат позите, дишането и други дисциплини. Днешните занятия с това име могат да се различават по съдържание и темпо.
Прочетете за този подход →Айенгар йога
Айенгар йога обръща подробно внимание на разположението на тялото. Опори като блокчета, колани и одеяла могат да променят задачата и да улеснят изучаването на конкретно действие.
Прочетете за този подход →Виняса йога
Във виняса практиката преходите свързват позите с дишането. Редът, темпото и изборът на пози могат да се различават между занятията.
Прочетете за този подход →Ин йога
Ин практиката използва сравнително неподвижни, по-дълго задържани пози. Позната форма може да има различно име, опора или степен на мускулно усилие от активния йога вариант.
Прочетете за този подход →Възстановителна йога
Възстановителната практика използва опора, за да намали усилието, нужно за оставане в дадена поза. Подреждането на одеяла, възглавници или други помощни средства е част от формата.
Прочетете за този подход →Шивананда йога
Преподаването на Шивананда обикновено включва набор от дванадесет основни пози в по-широка практика с подготовка, дишане и почивка.
Прочетете за този подход →Разберете движението.
Намерете своята форма.
Традицията в контекст
Имената на позите и последователностите са свързани с назовани преподавателски традиции. Разликите остават видими.
Разбираемо движение
Обясненията проследяват опората, теглото и движението. Традиционните понятия остават разграничени от анатомични и медицински твърдения.
Източници, които можете да проследите
Можете да проследите оригиналния материал. Описанието на метода на преподавател документира практика; само по себе си не установява клинична полза.